Проф. Михайлов: Големият ни бизнес трябва да е международен, не може да е само български

Най-важната ни инвестиция през последните 10 години се оказа тази в хората, заявява в интервю за сп. „Мениджър” е проф. Николай Михайлов

- През последните пет години строителният бранш преживя катарзис, както и модерно сега да се казва. Кои оцеляха във времето на кризата?

- Строителният бранш наистина беше изправен пред най-сериозното си предизвикателство след промените през 90-те години на миналия век. Ако тогава се преструктурираше собствеността, изграждаха се и се утвърждаваха новите субекти, то през последните пет години компаниите оцеляваха. Дали е устойчив сектора? Бих казал - да, защото според статистиката на Камарата на строителите в България почти е приключил процесът на отпадане на фирмите от националния регистър. Оцеляха тези компании, които бяха заложили на устойчивото развитие. Кризата преминаха тези, които бяха динамични и отчитаха рисковете. В този период ТРЕЙС заложи на светкавичното преструткуриране, на експанзията на външния пазар, на прилагането на нова стратегия за управление на проектите и на балансирана инвестиционна програма. Специално искам да подчертая зачимостта на усилията ни за запазването и развитието на човешките ресурси. Най-важната ни инвестиция през последните 10 години, се оказа тази в хората. Именно тя даде резултати в продължаващата тежка финансова и икономическа криза. Ние заложихме на младите колеги, като ги готвехме за мениджъри на проекти и структури, което сега ни позволява да управляваме десетки и стотици строителни обекти у нас и в чужбина. И вместо в кризата дейността ни да се свива, тя се разширява.

- Преди време сравнихте управлението на един голяминфраструктурен проект, с управлениетона една малка държава. През последната година големите инфраструктурни проекти, които се реализират с европейски средства изостават, сроковете за приключване се удължават - магистралите „Марица“ и „Струма“.. Какви са причините за това?

- Причината е, че се работи по стари проекти, изготвени преди 20-30 години. С възможността да бъдат финансирани големи инфраструктурни проекти по оперативните програми на Европейския съюз, тези папки бяха извадени и без много корекции, без препроектиране, бяха включени за изпълнение. Нека си признаем, че нито администрацията, нито бизнеса познаваха добре изискванията на Европа. Освен това, да не забравяме, че през тези години се промени собствеността на земята, процедурите по нейното отчуждаване, отговорностите на държавата и общините и ред други неща, които имат определящо значение за изпълнението на обектите в срок. Надявам се, че това ще бъде избегнато през новия програмен период.

Пълният текст, можете да прочетете в печатното издание на списание или в онлайн страницата - http://spisanie.manager.bg/broi-189/menidzhmant/golemiyat-ni-biznes-tryabva-da-e-mezhdunaroden-ne-mozhe-da-e-samo-balgarski