Проф. Николай Михайлов пред румънската медия “Gândul”: „Приоритет нула е изграждането на нови мостове на Дунав между България и Румъния“

Укрепване на оста Север-Юг в Централна и Източна Европа

            От дълбока древност пътищата формират основната и гръбнакът на всяка една държава. Те са фундамента за изграждането на устойчива икономика и възможности за растеж. Транспортната система е основен индикатор на съвременното икономическо развитие.

            Преди хиляди години, градейки пътищата си, хората ги планират така, че да свързват по най-пряк път, по възможност перпендикулярно, водните транспортни артерии, с които  граничат и разполагат. Така се формират и свързват пристанищата, като основни пунктове на претоварване, търговия и обмен на стоки.  Древен Рим се разширява в областта около Средиземно море, като свързва чрез пътна мрежа речните прегради Рейн, Дунав и Ефрат.  В Азия пътищата, които се прокарват също са перпендикулярни на водните пътища, с ориентация по оста юг-север; системата от пътни магистрали в Китай е по посоката Север-Юг, перпендикулярно на реките Хуанхъ и на Янцзъ, както и на Великата стена. Към ХІІІ век завършва строежът на Великия канал между двете реки, продължил близо две хиляди години…. - Сухоземните пътища се създават като свързващи звена между теченията на реките и са естествено перпендикулярни на тях- закономерност при заемането на вътрешноконтиненталното пространство още от древността.

            Репликирано в региона – това старо правило следва да продиктува инициирането на връзки между водите на Дунав и Егейско море (Коридори IV, IX и VIII ; автомагистрала покрай Черно море) и между Черно море и Адриатика (Kоридор VIII).

            По политически причини, преди 50 години тази закономерност бе прекъсната за страните в Източна Европа. България и Румъния бяха част от СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ) и приоритетно развитието на железопътните и автомобилни трасета бе в посока изток- запад, изграждаха се паралелните (хоризонтални) транспортни оси. В този период – втората половина на двадесети век – период на най-динамично и бързо инфраструктурно развитие на Европа в нейната централна и западна част, между запада и изтока се градят основно бариери и отбранителни линии, а не връзки. Въпросът е защо още преди 30 години не успяхме да преориентираме изграждането на своята инфраструктура в посока Север- Юг? Връзките Север – Юг, които минават през териториите на България към Румъния понастоящем са слабо осигурени.

            Чрез БФТИ (Български форум за транспортна инфраструктура), Международната конференция по транспортна инфраструктура и българският клон на PIARC (World Road Association), вече 15 години поставяме на дневен ред необходимостта от развитието на инфраструктурата в  България, в посока Север- Юг.

            В началото на XXI век, само географското разположение не е достатъчно за развитието на една страна. Добрата транспортна инфраструктура е част от националното богатство, тя е  реалния инструмент, чрез който държавата  участва в геополитическите ситуации и обстоятелства, контролира ги и ги променя. COVID пандемията и нейните последствия, както и войната в Украйна наложиха съществени промени в конфигурациите на търговските потоци и веригите на доставки. Войната сложи своя дълбок отпечатък върху транспорта и свързаността-хиляди полети са анулирани, сухопътните връзки нарушени, морските – също.  Традиционни транспортни линии вече ги няма.  Войната постави на дневен ред неотложността на преобразуването на транспортната инфраструктура на Европа, подходяща за двойна употреба - едновременно гражданска и отбранителна. В тази връзка ЕК предложи отпускането на безвъзмездни средства за проекти, които подкрепят военната мобилност в съюза.

            Обезпечаването на инфраструктурната свързаност на регионите на Балтийско, Черно и Егейско/Средиземно море ще гарантира възможността за качествено и надеждно обслужване на основните транспортни и търговски потоци между страните от прибалтийския регион (Литва, Латвия и Естония), Полша, Словакия, Унгария, Румъния, България и Гърция. В този контекст от ключово значение е изграждането на качествена пътна, железопътна и пристанищна инфраструктура по направлението Север – Юг в България и Румъния. Укрепването на свързаността в Черноморския регион става още по-голям приоритет.

            Вече има ревизия на приетата в края на 2022 г. от Европейската комисия трансевропейска транспортна мрежа. Поради това участието на България и Румъния в Инициативата „Три морета“ и най-вече в групата „Б9“ императивно налага спешното изграждане на пътни и железопътни магистрални трасета по меридианните коридори: Коридор ІV „Виа Карпатия-запад“ Калафат – Видин – София – ГКПП Кулата/Промахон за Западна България; Коридор ІХ „Виа Карпатия-център“ Букурещ – Русе – Ст. Загора – ГКПП Маказа/Нимфея – Комотини за Централна България и Коридор VІІІ „Виа Карпатия-изток“ Констанца – Варна – Бургас –с разклонение на юг към  Малко Търново и към АМ „Тракия“ за Централна България.

                В последните дни стана съвсем ясно коя е най-критичната инфраструктура – нашите общи мостове – единствените ни сухопътни връзки. Ремонтът на моста при Гюргево и Русе ще доведе до огромни задръствания, икономически загуби за транспортните оператори, по-труден достъп до летището в Букурещ и въобще нова бариера между България и Румъния. Въпреки общото ни желание заедно да вървим към една обединена Европа, премахване на държавните граници, ние сами не можем да преодолеем физическите граници.

                Естествено приоритет номер едно е критичната мостова инфраструктура между България и Румъния. По време на международния форум East Med and Sutheast Europe, проведен в края на м. октомври(2022 г.) в Брюксел, една от най- дискутираните теми в панела „Инвестиции в инфраструктура“ се оказа тази за недовършените транспортни коридори. В България имаме три транспортни коридора, които стигат до р. Дунав, и само два моста до Румъния. Необходими са поне още три. Голямата ирония обаче е, че само един от тези три коридора е завършен. Твърди се , че са започнали предпроектни проучвания за пет места от двете страни на Дунав за изграждане на мостове, а именно :Силистра – Калъръш; Оряхово – Бекет; Никопол - Търно Магуреле;  Русе - Гюргево и Свищов – Зимнич.

                Към днешна дата пътуването с влак между София и Букурещ отнема по разписание девет часа и 45 минути, а между Букурещ и Варшава -28 часа. Една или две са страните от Централна и  Източна Европа, които имат изградена решетъчна пътна и жп инфраструктура. Потенциалът на българските пристанища е несъпоставим с обратен знак,  с възможностите на Солун, Риека и Констанца. Пътищата на бъдещето, сред които и Коридор VIII са основополагащи в новото развитие на страните от Централна и  Източна Европа. Освен Коридор VIII, който е важен  за транспортната мрежа на България, вече няколко години учени и експерти говорим и за напречните коридори, които оформят   инфраструктурата на страната. Такъв Kоридор е Истанбул ( Александруполис) –Бургас- Варна-Констанца-Одеса, той е част от един бъдещ Черноморски магистрален пръстен.

От българска страна в момента тече проектиране на скоростния път от Русе до Велико Търново и в близките години се очаква отсечката да бъде изградена. Успоредно с това строим активно трасето на коридора от София към Видин и Калафат.

С оглед повишаването на значението на посоката Север-Юг и нарастващата нужда от свързаност в тази посока е императивно задължаващо за Румъния и България да работят усилено в посока за подобряване на свързаността помежду си, имайки предвид и общото ни желание да станем част и от Шенген.

Генерален секретариат, формиран от експерти, излъчени от двете държави ще допринесе за обединяването на позициите относно локациите на съоръженията и ще може по-ефективно и бързо да се проектира обща визия за развитие на коридорите в унисон с актуалните политически, но и транспортни нужди.

Транспортната система е основен индикатор на съвременното икономическо развитие на всяка отделна страна..

                Ще отговоря кратко като цитирам Майкъл Блумбърг „ Да подобриш живота на хората е предизвикателство. Това не е политика, а по-скоро управление“ .

                УСТОЙЧИВОСТ, СВЪРЗАНОСТ, ДОСТЪПНОСТ, БЕЗОПАСНОСТ- ключови думи-послания, които определят приоритетите в развитието на транспортната система през следващото десетилетие… Прозвучах като политик, но това е нужно на хората,  изграждането на интелигентна, конкурентна и безопасна инфраструктура, свързваща граждани, бизнеси, държави.

                Политическата подкрепа е критична за успеха на всеки инфраструктурен или международен проект. Когато решенията и инициативите имат широка политическа подкрепа, те обикновено се осъществяват по-бързо, по-ефективно и с по-голяма възможност за дългосрочен успех. ЕС вече има "Стратегия за устойчива и интелигентна мобилност", която  определя как транспортната система става конкурентна, безопасна, достъпна. Подкрепата на политическо ниво може да осигури необходимите ресурси, регулаторна рамка и международни отношения, които са  ключови при реализацията на големи проекти.

Инициативата "Три морета" е изключително актуална и важна политическа и икономическа инициатива между 12 държави от Централна и Източна Европа, които се намират между три морета: Черно море, Балтийско море и Адриатическо море. Целта на инициативата е укрепване на инфраструктурната, енергийната и икономическата свързаност между тези страни.

Като се има предвид значимостта на инициативата и фокуса й върху инфраструктурните проекти и енергийната независимост, може да се очаква обсъждане на :

Нови мостове над Дунав: Тъй като съществуващите мостове между България и Румъния са ограничени и често претоварени, може да се разгледа потребността от строителство на нови мостове, които да подобрят транспортната свързаност;

Подобряване на пътната и жп инфраструктура: На срещата на върха на страните от Трите морета в София(2021 г.), министърът на транспорта на Полша Анжей Адамчик призова за създаване на коридор не само по шосе, но и по железопътен транспорт, като „абсолютно необходим“ за страните от Инициативата на Трите морета. Комисарят по транспорта Адина Валеан потвърди, че има идея да реализира  железопътна линия Via Carpatia;

Интеграция на транспортни и енергийни мрежи: Създаването на обединена инфраструктурна мрежа може да стимулира икономическия растеж и да улесни двустранната търговия и обмен;

Финансова и техническа подкрепа: Обсъждане на възможности за обединяване на ресурси от европейските фондове и други международни източници, за да се финансират големи проекти за свързаност между двата брега на р. Дунав.

Тези предложения могат да бъдат ключови при разглеждането на бъдещата стратегия за интеграция между България и Румъния в контекста на инициативата "Три морета" и било би много полезно такива теми да се включат в дневния ред на срещата.

За големите инфраструктурни проекти, особено в страните от Централна и Източна Европа, често се използват комбинирани методи на финансиране, които включват национални бюджети, международни заеми и средства от Европейския съюз.

Европейските фондове в уравнението играят критична роля в развитието на инфраструктурните проекти в региона. Основната цел на Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР) е намаляване на икономическите и социалните различия в ЕС чрез финансиране на проекти, които подпомагат регионалното развитие; Кохезионният фонд е насочен към страни с брутен национален доход (БНД) под средното за ЕС. Той финансира големи инфраструктурни проекти и проекти, свързани с околната среда и устойчиво развитие; Механизмът за свързване на Европа (МСЕ) е насочен към транспортната, енергийната и цифровата инфраструктура в ЕС.

Европейските фондове представляват ключов източник на инвестиции за много страни в Централна и Източна Европа, включително България. Те позволяват на тези държави да изпълняват големи инфраструктурни и развиващи проекти, които биха били трудно осъществими само с национално финансиране. Освен това, проектите, финансирани от ЕС, обикновено следват високи стандарти на качество, устойчивост и прозрачност, което допринася за модернизацията на инфраструктурата и подобряване на живота на хората в региона.

                Могат да се анализират и възможностите за мобилизиране на други източници на финансиране като национални финансови ресурси; средства от частни компании, заинтересовани да участват в изграждането на проектите при условията на публично-частни партньорства, вкл. и при използване на опциите за отпускане на дългосрочни държавно-гарантирани заеми за изграждане на проектите по направленията на новите коридори; използването на възможностите за финансиране на транс-граничните и националните проекти с дългосрочни кредити за публичния сектор (транспортна инфраструктура) в приоритетните за Европейската инвестиционна банка направление „ Устойчиви градове и региони“.

                 Може да се направят предложения за включване на нов транспортен коридор по направлението „Север-Юг“ в ТЕN-T мрежата, преминаващ през териториите на Полша – Словакия-Унгария-Румъния-България-(Черно море)-Гърция ( с връзка към Северноморски-Балтийски коридор и Балтийско-Адриатически коридор и със значение за Литва Латвия и Естония) За него може да се потърси  финансиране по Европейските фондове и национално съфинансиране по страни. Това е най-трудно изпълнимо на този етап, изисква време, а и вече националните оперативни програми на страните са одобрени и финансирането на отделните проекти е определено.

                Инвестициите в инфраструктура и образование са най-сигурният начин това да се случи. Подобряване на качеството на образованието и обучението е необходимо, за да се гарантира, че младите хора имат уменията, които са необходими на пазара на труда, а инвестициите в транспортната и енергийната инфраструктура стимулират икономическия растеж и насърчават останалите инвестиции. Също така е важно създаването на стабилни и прозрачни институции, които насърчават предприемачеството и бизнеса.

                Друга възможност е привличането на чуждестранни инвестиции - създаване на благоприятна бизнес среда, която привлича инвеститори,  както и интеграция на пазарите – Улесняване на търговията и интеграцията с пазарите на Западна Европа.

                За какъв период? Периодът, през който Източна Европа би могла да догони Централна или Западна Европа, зависи от множество фактори, включително глобалните икономически обстоятелства, вътрешните политики и стабилността на региона. Въпреки това, прогресът, постигнат през последните десетилетия, показва, че при правилни политически решения и инвестиции, този процес може да продължи с все по-бърз темп. Но предвид сложността на проблемите и различията между отделните държави, е трудно да се определи конкретен период.

                Източните държави на ЕС вече показват значителен икономически растеж и социален напредък. "Догонването" обаче, не означава само икономическа конвергенция, но и укрепване на демократичните институции, правовата държава и гражданското общество. В крайна сметка, съчетанието от икономически растеж, институционални реформи и социална интеграция е ключово за укрепването на позициите на държавите от Източна Европа и намаляване на разликите с техните съседи и партньори от Запад.

                Академичният компонент играе съществена роля при формулиране на важните решения и приоритети във всяка развита демокрация. Това е така, защото академичният подход дава възможност за обективен анализ на различни социални, икономически и политически проблеми. Тази обективност помага на законодателите да вземат решения, базирани на факти и доказателства. Експертите често се фокусират върху конкретни дисциплини и проблеми, което им позволява да разбират в дълбочина сложни и интердисциплинарни въпроси. Това дава дългосрочна перспектива. Докато политическите цикли са ограничени и често краткосрочни, академичните изследвания могат да предоставят дългосрочна перспектива, която е необходима за формулиране на устойчиви политики. Затова образованието в лицето на университетите и академичните институции са от ключово значение, защото те подготвят следващото поколение експерти, аналитици и държавни служители, които ще формулират и прилагат политиките в бъдеще. Те могат да бъдат представени като мост между политиката и обществото. Академичната общност може да осигури платформа за диалог и размяна на идеи с гражданското общество. И не на последно място – иновации. Академичните изследвания често водят до новаторски идеи и подходи, които могат да предложат нови решения на стари проблеми.

                Въпреки значимостта на академичния компонент, успешното прилагане на политики изисква баланс между академичните препоръки и реалните политически, социални и икономически условия. Не всеки академичен анализ или препоръка може да бъде приложен в практиката без модификации или адаптации към конкретния контекст.

                Участието на гражданите увеличава легитимността на решенията и гарантира, че те отразяват истинските нужди и интереси на народа. Също така, когато гражданите са включени в процеса на вземане на решения, това помага за намаляване на потенциални социални или политически конфликти и предоставя разнообразни гласове и перспективи, които обогатяват решенията.

                Гражданите могат да предоставят на политическите лидери ценна информация и контекст за проблемите, с които се сблъскват. Това участие също така служи като форма на демократичен контрол, който гарантира, че властите действат в интерес на народа. Освен това, гражданите и гражданските организации могат да предложат креативни и новаторски решения, които може да не са били взети под внимание от традиционните политически канали.

                Като цяло, активното участие на гражданите е жизненоважно за демократичния процес и укрепване на демократичните институции. То помага за изграждане на доверие между гражданите и държавата и гарантира, че политиките отразяват реалните нужди на обществото.

Икономическите и инфраструктурни връзки между България и Румъния са от ключово значение за регионалното развитие и интеграцията на двете страни в европейския контекст. Ето няколко предложения за засилване на тези връзки:

Нулев приоритет: Изграждане на нови мостове над река Дунав- естествена граница между двете страни, но същевременно и ключов транспортен коридор. Новите мостове ще облекчат транспортната свързаност, ще стимулират търговията и ще насърчат туризма.

Следващи проекти:

-Изграждане и модернизация на железопътни линии: Подобряване на железопътната инфраструктура между ключовите градове в двете страни, за да се ускори товарният и пътническият транспорт.

-Развитие на образователни и научни инициативи: Стимулиране на академичния обмен и сътрудничеството между университетите и научноизследователските институции в двете страни.

-Създаване на промоционални кампании за трансграничен туризъм: Разработване на съвместни туристически пакети, които да привличат посетители от други страни и региони.

-Сътрудничество в енергийния сектор: Изграждане и модернизация на инфраструктурни проекти за енергийна свързаност, като газопроводи и електропреносни линии.

-Подкрепа за Малки и Средни Предприятия(МСП): Създаване на съвместни програми и фондове, които да подпомагат развитието на малките и средните предприятия от двете страни и да насърчават трансграничното предприемачество.

-Сътрудничество в областта на технологиите и иновациите: Стимулиране на съвместни проекти и инициативи, свързани с новите технологии, цифровизацията и иновациите.

-Укрепване на културните връзки: Организиране на съвместни културни събития, фестивали и инициативи, които да популяризират културното наследство на двете страни.

                Развитието на съвместни проекти и инициативи между България и Румъния ще допринесе не само за икономическото и социално развитие на двете страни, но също така ще укрепи регионалната интеграция и сътрудничеството в Централна и Източна Европа.

Линк с интервюто на румънски език: https://www.gandul.ro/financiar/exclusiv-prof-nikolay-mihaylov-trace-pri...